Кратък разговор с Цветомира Борисова относно работата по нейната изложба Горещ ден, ключовите теми и похвати.
Изложбата е реализирана на база на кратковременна резиденция, проведена в lo3eto по-рано през същата година.
Горещ ден е представена в lo3eto между 28 юни и 20 август 2026
Изображенията, които илюстрират текста тук са заснети по време на предварителната работа по изложбата в рамките на проведената резиденцията.
© Цветомира Борисова
Изложбата е много рефлективна към околната среда и самото пространство на стария фургон, които lo3eto заема – това целенасочено ли е или беше неизбежно при работа в подобни условия?
Цветомира: Ние с Ваня и Вълко някак си заедно и първоначално посегнахме на фургона, когато обелихме тавана му. Тогава и съселите излязоха наяве, изобщо животът който си е по принцип затворен там. Бяхме принудени да пребоядисаме и стените и пода, и аз просто се възползвах от тази “инвазия” като я обърнах от фургона и после навън обратно към лозето.
Ще споделиш ли някои акценти от процеса на работа по тази изложба?
Цветомира: Доста дълго прекарах мислейки си за връзката между коляно и ябълка. Аз съм твърде убедена в тази връзка, защото макар че не я разбирам съвсем, те ми създават еднакво усещане. Затова започнах от там. И и двете се побират в шепа, което предразполага да искаш да посегнеш. После вече работите ги мислех като елементи, с които настройвам общия тон, в който да се чувствам комфортно.
С какво този проект е различен от работата ти досега?
Цветомира: По-отпуснат е. Не държах да е много логичен или наративен и често пъти оставях нещата в момент по-ранен от обичайния за мен.
Откъде идва избраната тематика в Горещ ден?
Цветомира: Отвътре и в последствие от разговорите с Ваня на теми за женската сексуалност, няколко книги, както и времето прекарано на Лозето и във Ветрен Дол.
Можем ли да наречем централната фигура в изложбата – съвременна богиня, дама непукист, или всъщност е нещо съвсем друго?
Цветомира: Можем да я наричаме както искаме, тя е там и е нарочно отворена и очевидна. Все пак се казва The Flasher.
Какво символизират ябълките – които виждаме в три отделни интерпретации в Горещ ден – в четири думи?
Цветомира: Коляно, сок, кислород, ябълки
Разкажи за избора ти на цветове?
Цветомира: Фургонът за мен представляваше отново градинска ябълка – отвън метална и червена, а вътре жива. Ние успяхме изпозвайки стария цвят на фургона – бледа пудра – да го покрием така, че през деня под новото зелено да прозира като кожа стария фургон, а със смрачаването и жълтата светлина вечер вътрешността му да оксидира в гъсто жълто.
Цветът на ябълките по стените е като някакъв бански или чехла от филм на Ерик Ромер. Ние с Ваня всъщност опитахме да гледаме Коляното на Клер, с цел проучване, тя успя, макар и на два пъти, но на мен ми доскуча, макар че съм го гледала преди години. Но там има това чувство на селски шик, което и аз исках да хвана.
Доколко тази изложбата е автопортрет?
Цветомира: Ами колкото всяка друга.
Какво биха правили момичето от Горещ ден на lo3eto и момичето с ябълките на Майстора, ако имат да прекарат един следобед заедно?
Цветомира: Биха откраднали кола и тн.
Какво да си пуснем да слушаме, пътувайки към изложбата?
Цветомира: Каквото и да е на The Doors или PJ Harvey.
.
.
Tsvetomira Borisova Suspends an Ancient Gesture Without Resolving it – публикация в Catapult Contemporary за изложбата „Горещ ден“